Преп. Никита страдал много за православието
Църквата уважава днес св. преподобни Никита Изповедник.
Той се родил в малоазийската област Витиния. Майка му умряла скоро след раждането му, а татко станал духовник. Никита бил отгледан и учтив от своята баба.
Като отраснал и добил обучение, той се посветил да служи на Бога. Още млад отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска обич. Като видял неговото старание в духовния живот, той скоро го постригал за духовник. Младият инок се отдал на постнически живот и показал огромно примирение и смирение.
След седем години бил ръкоположен за духовник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил към този момент остарял и безсилен, ръководството на манастира било предоставено на Никита. След няколко години преподобният свещеник Никифор умрял и братята единомислещо избрали за негов заместител Никита. Като приел игуменския ранг, той с още по-голямо старание се грижел за уредбата на манастира и за душевното избавление на поверените му братя.
Но не било съдено на Никита и на манастирското приятелство да живеят в мир. Иконоборческата разкол към този момент била наказана от отците на Седмия Вселенски събор, само че мирът в Църквата не бил възобновен.
Император Лъв Армянин се оповестил на страната на иконоборците и възобновил гонението против православните. Той изпратил на изгнание в разнообразни места на империята всички православни архиереи отпред с Цариградския патриарх Никифор.
След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, сред които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили изрично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в обособена тюрма. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима воня.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на изгнание в източните лимити на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в несъответствуващи за такова време облекла, доста страдал от огромния мраз и от мощните ветрове.
Пет дни откакто Никита дошъл на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и сложен път, Никита дошъл в Цариград едвам жив. Тук още веднъж бил хвърлен в тюрма при отвратително тежки условия. По веднъж дневно му давали по малко мръсен и плесенясал самун и мръсна смърдяща вода, едвам не почине от апетит и жадност.
Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до следната ловкост: предложил на игумените единствено да одобряват светото Причастие дружно с иконоборческия патриарх Теодот, а по-късно всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята религия. Преподобни Никита изначало отхвърлил това предложение, само че по гледище на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Само преподобни Никита не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка като мислел, че и най-малкото отклоняване от истината е еднакво на цялостно оттегляне от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там посредством смирение да изкупи прегрешението си. Но по-късно решил, че където е осъществен прегрешението, там би трябвало да бъде и изкупен посредством смирение. Затова останал в Цариград и там намерено и без боязън поучавал народа да се придържа към същинското църковно обучение.
Като научил за тази му активност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не извърши тази заръка, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният отказал и бил изпратен на изгнание на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически премеждия.
След гибелта на император Лъв Армянин били освободени от изгнание всички отци, които се борели за православното вероизповедание и почитали светите икони. Освободен бил и преподобни Никита. И в този момент той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в мълчание и по тази причина се заселил в безлюдно място покрай Цариград.
Изтощен от премеждия, той скоро болен и, като се причастил със светите Тайни, се показал пред Господа. На погребението му се събрали доста хора – монаси и миряни, мъже и дами, млади и възрастни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и като поставили тялото му в особено приготвена ракла, качили го в един транспортен съд и го откарали в Мала Азия, с цел да бъде заровен в неговия манастир.
Той се родил в малоазийската област Витиния. Майка му умряла скоро след раждането му, а татко станал духовник. Никита бил отгледан и учтив от своята баба.
Като отраснал и добил обучение, той се посветил да служи на Бога. Още млад отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска обич. Като видял неговото старание в духовния живот, той скоро го постригал за духовник. Младият инок се отдал на постнически живот и показал огромно примирение и смирение.
След седем години бил ръкоположен за духовник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил към този момент остарял и безсилен, ръководството на манастира било предоставено на Никита. След няколко години преподобният свещеник Никифор умрял и братята единомислещо избрали за негов заместител Никита. Като приел игуменския ранг, той с още по-голямо старание се грижел за уредбата на манастира и за душевното избавление на поверените му братя.
Но не било съдено на Никита и на манастирското приятелство да живеят в мир. Иконоборческата разкол към този момент била наказана от отците на Седмия Вселенски събор, само че мирът в Църквата не бил възобновен.
Император Лъв Армянин се оповестил на страната на иконоборците и възобновил гонението против православните. Той изпратил на изгнание в разнообразни места на империята всички православни архиереи отпред с Цариградския патриарх Никифор.
След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, сред които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили изрично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в обособена тюрма. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима воня.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на изгнание в източните лимити на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в несъответствуващи за такова време облекла, доста страдал от огромния мраз и от мощните ветрове.
Пет дни откакто Никита дошъл на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и сложен път, Никита дошъл в Цариград едвам жив. Тук още веднъж бил хвърлен в тюрма при отвратително тежки условия. По веднъж дневно му давали по малко мръсен и плесенясал самун и мръсна смърдяща вода, едвам не почине от апетит и жадност.
Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до следната ловкост: предложил на игумените единствено да одобряват светото Причастие дружно с иконоборческия патриарх Теодот, а по-късно всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята религия. Преподобни Никита изначало отхвърлил това предложение, само че по гледище на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Само преподобни Никита не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка като мислел, че и най-малкото отклоняване от истината е еднакво на цялостно оттегляне от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там посредством смирение да изкупи прегрешението си. Но по-късно решил, че където е осъществен прегрешението, там би трябвало да бъде и изкупен посредством смирение. Затова останал в Цариград и там намерено и без боязън поучавал народа да се придържа към същинското църковно обучение.
Като научил за тази му активност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не извърши тази заръка, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният отказал и бил изпратен на изгнание на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически премеждия.
След гибелта на император Лъв Армянин били освободени от изгнание всички отци, които се борели за православното вероизповедание и почитали светите икони. Освободен бил и преподобни Никита. И в този момент той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в мълчание и по тази причина се заселил в безлюдно място покрай Цариград.
Изтощен от премеждия, той скоро болен и, като се причастил със светите Тайни, се показал пред Господа. На погребението му се събрали доста хора – монаси и миряни, мъже и дами, млади и възрастни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и като поставили тялото му в особено приготвена ракла, качили го в един транспортен съд и го откарали в Мала Азия, с цел да бъде заровен в неговия манастир.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ